Здравей!
Аз съм Антония и обичам да готвя.
Обичам и да ям, но всъщност готвя по-скоро заради готвенето, а не толкова заради яденето. За разлика от онази мъдрост обаче, при готвенето пътят и целта са еднакво важни - когато готвиш без желание и резултатът е добър, както и когато готвиш с удоволствие и не се получи, все не е добре. За нещастие, случват се и двете, за щастие, на мен по-често второто.
Сега, да се оправдая, защо започнах да пиша блог. Много е модерно, за мен това е недостатък, но е и полезно. За мен този блог е съвременната версия на тефтера на баба ми - място, в което да събирам изпробвани рецепти, с коментар кое се е получило и какво бих променила. Обикновено като реша да направя нещо, преравям всичките си готварски книги, после десетина блога, сравнявам рецепти, мисля, смятам, пиша на едни малки листчета, и в крайна сметка си изяждам резултата. Но ако случайно реша да повторя след 1-2 месеца, осъзнавам, че листчето отдавна е изхвърлено и въобще не помня откъде съм изровила въпросната рецепта. Затова, вместо да си създам и аз един тефтер (всъщност пробвах и се изгубих из петна и хаос от рецепти) реших тук да изливам "кулинарния си опит". Пък ако на някого му е интересно и полезно, още по-добре. Обичам компания в кухнята.
Храната ми е интересна не само като това, което се слага в чинията, но и като история и култура. Има толкова много, което може да се научи за това как, защо и кога хората са започнали да приготвят разни ястия. От древната история на хляба, до най-изтънчените десерти. И тук идва името на този блог - макарон. Не само звучи добре, но и значи толкова много. За мен като малка това бяха макароните с мляко и захар от детската градина, както и домашната юфка от баба. По-късно разбрах, че това е вид паста (ужас, ами сухите пасти тогава какво са?). А впоследствие се оказа, че името на тези проста храна от детството носи и един от най-любимите и модни френски десерти.
"Макарон" е всичко, което обичам да приготвям - сладко и солено, връткави рецепти, но и прости традиционни манджи. Макарон!
