Първият пост, преди много месеци, и много изпити, беше за хляба. Оказва се, че поне засега, това ще бъде основната тема тук.
От няколко месеца особено много се дразня на гадния хляб по магазините. В "Слънце и луна", и в "Нилана" има добър пълнозърнест/здравословен хляб, но аз не винаги искам да ям такъв. Искам просто добър бял хляб, като от фурната от детство, дето на пекаря му изоставаше часовника и прегаряше хляба (и затова дядо ми му подари нов часовник). Като хляба, който сервират в Италия и Франция без да го поръчаш, и когато си адски гладен, уморен от търчане по забележителности, изяждаш, още преди да ти е дошла поръчката. Той е с дебела, хрупкава, тъмна и неравномерна кора, с големи неравномерни шупли, и има само четири съставки - брашно, вода, сол, мая. Добре де, хлябът от детството не беше точно такъв, но е от детството.
Аз досега все подхождам към домашното приготвяне на хляб някак празнично - меся около веднъж месечно, правя все някакви завъртяни неща, общо взето, когато имам вдъхновение.
Новата ми цел - делничен хляб, който да стане част от ежедневието ми, да го пека поне 2 пъти седмично, за да не се налага да ходя далече, за да си купя сносен, или да ям гаден от кварталния магазин.
За тази цел подхождам не както обикновено - импулсивно да пробвам някоя нова рецепта, а системно - с мисъл кога да сложа префермента, така че като се прибера от работа да мога да пека, колко да изпека, за да стигне , нещо непривично за мен. Защото при хляба, особено ако искаш да го превърнеш в част от живота си, има много планиране. В крайна сметка трябва да направи живота ти по-хубав, а не по-тежък.
Това е дългосрочен проект, не изключвам възможостта да завърши с провал, но ако се получи, ще е страхотно.
Ще видим.
